Иновациите и правото

Предизвикателства пред стартъпите за закрила на иновативни проекти

„Бързината е вид екстаз, подарен на човека от техническата революция.“

Милан Кундера | Бавността

Мобилните технологии, безпрецедентната свобода в споделянето и достъпът до нови пазари в практически всяка точка на света, разшириха границите за пренос и монетизиране на идеите в успешен бизнес.

Отвореността на съвременната икономика, на иновациите, на пазарите, е двигателят на прогреса днес. Отворените иновации правят достъпни за все повече хора удобствата, които носят технологиите – светкавични комуникации, модерни способи за пазаруване, разплащания, пътуване, развлечения и пр.

От друга страна, отвореността създава все по-големи предизвикателства пред стартиращите и малките компании, които трябва да се справят с редица правни проблеми при реализирането на своите иновационни проекти.

Стратирането на иновационен проект обикновено е свързано с

привличане на вниманието на инвеститори, бизнес ангели, партньори, производители, подизпълнители. За да договорят условия за финансиране и сътрудничество, стартъпите си взаимодействат с различни лица и организации, пред които се налага да разкрият съществени елементи от иновативната си бизнес идея.

Преди идеята за обещаващия проект да напусне уединението на лаптопа и разговорите в гаража на своите създатели, за да бъда разкрита малко по-малко на ключови за нейното осъществяване фигури, необходимо е да се предприемат определени мерки в защита на правата на интелектуална собственост.

Оценката на нематериалните активи на проекта – първата тухла в стената на стратегията за защита

Разработването на иновационен проект е свързано със създаване на нематериални активи, чиято стойност може да нарастне неимоверно при успешна реализация на пазара. За да запазят контрола при осъществяването и монетизацията на бизнес идеята, стартъпите трябва първо да идентифицират и анализират своите нематериални активи, които подлежат на закрила като обекти на интелектуална собственост.

Кои са тези активи?

Списъкът с тези активи представлява портфолиото с интелектуална собственост на компанията и може да съдържа:

Изобретения

Софтуер

Бази данни

Търговска марка

Дизайни

Търговско име

Ноу-хау (ръководства, изследвания, изпитания, тестове, процедури, правила и др.)

Кои активи с каква защита?

Правната закрила не трябва да се разглежда толкова в светлината на отрицателните права, забраняващи определени действия “Не трябва да”, а по-скоро като сбор от позитивни права, които дават възможност да се извличат облаги и приходи чрез предоставяне на възможността “Разрешава се да” при определени условия (лицензиране).

Изобретението е плод на изследователски усилия и въображение, сърцето на иновацията. Най-общо, изобретението е предмет, процес или техника, които съдържат елемент от иновация (нововъведение), което при определени условия може да получи правна закрила чрез патент. Условията за патентоспособност на изобретение са: новост, изобретателска стъпка и промишлена приложимост. Патентоването на изобретение е класически способ за закрила на изобретение.

Иновация може да се защити и като полезен модел. Подобен е на патента, но критериите за регистрация не са толкова строги – по отношение на изобретателската стъпка и очевидност в новостта. Процедурата по регистрация и получаване на защитния документ (свидетелство) е значително по-кратка (6 -8 месеца) и по-евтина. Полезните модели са подходящи за компании, които постоянно разработват и въвеждат усъвършенствания на продукти.

Доколкото разходите по патентоване са значителни, редки са случаите, в които стартъпи с иновативни проекти предприемат патентоване на своите идеи в самото начало. Обикновено се използва закрила на изобретението като търговска тайна. Този способ предполага запазване на секретността на специфичните особености на иновацията. В случаите, когато обстоятелствата изискват разкриване на поверителна информация, разкриващата страна задължително трябва да разполага с договор за неразкриване на информация, подписан от приемащата страна. Като гаранция за спазване на поверителността, в договора трябва да се предвидят клаузи с неустойки в случай на разкриване или използване на разкритата поверителна информация.

Софтуерът е съществен компонент в повечето иновационни проекти. Съществува огромна разлика в режима на правна закрила за компютърни програми в САЩ в сравнение с начина по който се третират в Европа и Азия. Патентоването на софтуер, дори на бизнес методи е трайно установена практика в САЩ. Европейската патентна конвенция изключва изрично компютърните програми и математическите методи като патентоспособни изобретения. Изключенията са различни хипотези на общия случай на патентоване на софтуер като неделима част от патентоспособно техническо изобретение. Компютърните програми се ползват с авторскоправна закрила, която им осигурява закрила срещу неразрешено копиране, разпространение, модофициране и създаване на производни от него. Надеждната закрила предполага серия от мерки, които включват сключване на трудови договори с лицата, които участват в създаването на софтуера или специални договори за възлагане създаването на определени компоненти или функционалности на софтуера от подизпълнители с клауза за авторските права на възложителя.

Базите данни представляват защитим обект на авторското право и се ползват със закрила като сродни на авторските права. Подходящи са същите способи за закрила като при софтуера.

Tърговска марка може да бъде всеки знак, който отличава дадена стока или услуга. Mарката е гаранция за оригинална идентичност на продукта или услугата, знак за постоянно качество, символ на доброто име и репутация на продуктите с тази марка сред потребителите, рекламна функция, тъй като има силата да отправя послания, както и пазарна сила, свързана с очакванията за продажбите на продукти, асоциирани с нея. Правната закрилата изисква регистрация на марката в националното, европейското или медународното патентно бюро. Периодът на закрила е 10 години от датата на подаване на заявка за регистрация и може да се подновява неограничено след изтичането му за същия срок.

Защитата на външния вид на оригинален продукт от копиране и неправомерно използване се осигурява с регистрирани дизайни. Промишлен дизайн е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. Регистрацията на дизайн в Патентно ведомство осигурява на притежателя му изключителното право да използва дизайна, да се разпорежда с него, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската дейност дизайн, включен в обхвата на закрила. Промишлени дизайни сa прилoжими за закрила на най-разнообразни продукти: от опаковки и контейнери за обзавеждане, стоки за домакинството, осветителна техника за бижута, и от електронни устройства за текстил, както и свързани с графични символи, графичен потребителски интерфейс (GUI), лога.

Търговското наименование идентифицира и отличава една компания на пазара от други, които развиват подобни или идентични дейности. Основната разлика между търговска марка и търговско наименование е следната: търговската марка отличава продукти или услуги, а търговското наименование отличава компанията като цяло. Независимо от това, търговското наименование може да бъде регистрирано като търговска марка, както и обратното. В редица случаи, успешната маркетингова стратегия изисква търговското наименование да се регистрира като марка.

Ноу-хау информацията (ръководства, изследвания, изпитания, тестове, процедури, правила, умения) е ценен актив, който допринася за конкурентноспособността на бизнеса. Стартиращите компании често стават наясно с важността на своите бизнес тайни, само когато конкуренти се опитват да получат техния списък с клиенти, маркетингови и планове за комерсиализация или когато се опитват да се свържат с техните служители, за да се копира начина, по който функционира успешен бизнес модел. Концепцията за търговска тайна е най-доброто стратегическо средство за закрилата на ноу-хау като нематериален актив от нелоялна конкуренция.

Търговските тайни се опазват чрез различни мерки, по-важните от които са: ограничаване достъпа на служители и външни лица до поверителна информация, включване на клауза в трудовите договори за конфиденциалност, сключване на Договор за неразкриване на информация с контрагенти, потенциални партньори, инвеститори, фондове, производители, подизпълнители, на които се налага да бъде разкрита поверителна информация.

Интелектуалната собственост и отворените иновации

Интелектуалната собственост (ИС) и отворените иновации сами по себе си са в противоречие, доколкото ИС се стреми да затвори интелектуалните достижения само в полза на своите създатели, а отворените иновации са насочени към колкото се може по-широк кръг от бенефициенти. На пръв поглед изглеждат напълно несъвместими. Отворената, споделена икономика създава нови правила и икономически отношения, които насърчават споделянето на знанията като възможности за бизнес в много посоки. Примерите за това стават все по-многобройни.

В уебсайта на една от най-иновативните компании в света, със забележително портфолио с ИС – Philips, може да се прочете следното:

“Опирайки се на идеите на другите чрез лицензирането, може да направи процеса много по-лесен и да се отворят нови възможности за бизнес.”

IBM Corp., една от най-големите притежатели на патенти, създадоха програмата Open Collaborative Research (OCR) за подкрепа на софтуер с отворен код изследвания между IBM и университети. Приблизително по същото време те отвариха и около 100 патента с бизнес методи за обществеността с обещание да направят обществено достояние патенти бизнес методи със значително техническо съдържание.

Екосистемата на ИС се трансформира под влиянието на отворените иновации. Фирмите, които искат да просперират в тази нова среда, трябва да намерят баланса между затворените модели на патентите и създаване на възможности за иновации, които могат да бъдат споделяни чрез отворени програми. Интелектуалната собственост трябва да бъде средство за изграждане на възможности за създаване на иновации, а не маниакална отбрана срещу всички външни лица.

Евгения Ганчева

Адвокат ИС & Интернет право