Най-добрият начин да запази своите идеи е да ги запазите в тайна.
Всеки успешен бизнес има своите тайни за успеха и пътя до него. Дали това е тайна съставка на сандвичите, които продавате успешно, или е начинът, по който сглобявате елементи в построените обекти, или е формула за ново лекарство, което предстои да патентовате, или пък метод на обучение с доказана ефективност, безспорно е че тези малки или големи тайни на вашия успех са ви издигнали на гребена на вълната и са ви осигурили видими предимства пред конкурентите.
Много често бизнес отношенията между стратегически партньори достигат точката, в която развитието на един проект изисква разкриване на поверителна информация. Практиката изобилства с подобни примери. Да вземем най-тривиалния от тях. Производител на изделие възлага на производител на опаковки да проектира и произведе оригинална опаковка на неговия нов продукт. За да се проектира иновативната опаковка, производителят на новото изделие трябва да разкрие съществена информация за своя продукт. Често тази информация съдържа чертежи, 3D-дизайн на продукта, цветова гама и варианти, насоки и данни за потребителската аудитория, за пазара и пр.
Семплата хипотеза е когато само едната страна предоставя на другата поверителна информация. Така наречената хипотеза за едностранно разкриване на информация. Усложненият вариант е, когато и двете страни разкриват една на друга поверителна информация. В нашия пример, двустранно разкриване ще е налице, когато производителят на опаковки разкрие свои иновационни, нереализирани на пазара идеи за модели на опаковки . В този класически пример и двете страни трябва да поемат определени бизнес рискове от разкриването на ценна информация преди новият продукт да е промотиран и представен на пазара.
Разумният предприемач не би разкрил каквато и да е търговска тайна, свое ноу-хау на партньори и трети страни преди да си е написал домашното.
Темата на това домашно е:
Сключване на едностранен или двустранен договор за неразкриване на поверителна информация.
Тези договори имат своите особености и задължителни елементи, като
– Въвеждаща част, която препраща към основния договор, който страните ще сключат след подписване на договора за поверителност;
– Дефиниции на основни понятия, използвани в договора, включително за „разкриваща” и за „приемаща” страна;
– Детайлно посочване и описание на поверителната информация, която ще се разкрива. Този раздел е сърцето на този договор и тъкмо на него е нужно да се отдели подобаващо място;
– Права и задължения на страните по опазването на поверителността;
– Санкции и неустойки за неизпълнение на основните задължения, свързани с поверителността;
– Продължителност на договора. Срокът на действие на договора за неразкриване на поверителна информация е различен в зависимост от особеностите на основния договор между страните;
– Други въпроси, свързани с комуникацията между страните, тълкуване на договора, приложимо право
Ако и двете страни разбират добре значението и смисъла на договора, на отговорностите, които поемат с подписването му, те си осигуряват спокойствие и коректност в бъдещите бизнес отношения. Този вид договори са гаранция за изграждане на стабилни партньорски отношения и улесняват сключването на основния договор между тях.
Изтичането, разкриването на поверителна фирмена информация невинаги е злонамерен акт от страна на некоректен бизнес партньор. Често, това може да се дължи на небрежност, на липса на вътрешнофирмени механизми за опазване на фирмените тайни. Големите технологични компании задължително изискват от всеки нов служител да подпише специална декларация за неразгласяване на поверителна информация. Тази практика е препоръчителна дори и за малките фирми, които имат собствено ноу-хау.
