Онлайн продажбата на хранителни добавки и особено на диетични продукти е перспективен сектор, който набира скорост и според прогнозата на Nutrition Business Journal приходите от тези продажби в САЩ през 2017г. ще надхвърлят 3 милиарда долара.
С либерализирането на режима на електронната търговия в европейското законодателство отпаднаха ограниченията за продажба на хранителни добавки по Интернет и чрез друг способи за дистанционни продажби. Тези промени намериха място и в българския Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ с измененията, обнародвани в бр. 18 от 01.03.2011 г. на Държавен вестник.
С последната редакция на чл. 51 ЗЗП, изрично забранено е само
„предлагането и продажбата чрез сключване на договори за продажба от разстояние на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание.”
Правни проблеми
Все още хранителните добавки /ХД/ нямат категорична и недвусмислена единна правна уредба, а понякога дори се открива противоречие между отделни норми. Тепърва предстои обсъждането на регламент за продажбата на ХД.
Търговията в интернет с ХД е на ръба на закона и търговецът може да бъде глобяван от различни институции:
- от Комисията за защита на потребителите – ако не е изпълнил изискванията на Закона за защита на потребителите и Закона за ел.търговия /ЗЕТ/;
- от Агенцията за безопасност на храните – заради качеството на предлаганите добавки, липса на задължителните реквизити върху техните етикети, таблици със стойности на съдържанието на витамини, непозволена реклама и куп други изисквания към ХД ;
- а също и от РЗИ – за липса на разрешително.
По действащите закони, интернет-магазин няма как да бъде регистриран като дрогерия, защото според изискванията на наредбата, дрогерията е обект, който трябва да отговаря на определени условия – да е място, което има физически адрес, обособени помещения и персонал с медицинско образование. Следователно интернет-дрогерията не би отговаряла на нито едно от тези условия.
Практически въпроси
Тъй като изискванията към хранителните добавки са много и най-разнообразни, както по отношение на обектите, в които могат да се продават, така и към самите ХД – към техния състав, съдържанието и съотношението на допустимите съставки, забранени и разрешени растения за производство на суровини, изискванията към пластмасите, от които са произведени опаковките и пр., най-простият начин за електронна търговия с тях и с други стоки – козметични продукти, медицински изделия и други, е онлайн търговецът да бъде само посредник между дрогерии, които имат разрешителни и договори с производители, вносители, дистрибутори и пр.
По този начин той се освобождава от отговорност по отношение на качеството на продаваните продукти, от задължението за регистрация на всеки нов продукт, който се пуска на пазара, от задълженията за поддържане на лицензиран склад за търговия и за дрогерия. Дрогериите са търговски обекти, които могат да продават не само ХД, но и мед.изделия и козметични продукти.
С нарастване на предприемаческата активност в този сектор, логично е да очакваме развитие и на правото в тази посока с въвеждане на адекватни норми, отговарящи на нуждите на пазара.
