Поради своята цифрова природа цялото съдържание в Интернет – текстове, изображения, аудио и видеоматериали е изключително лесно за копиране и възпроизвеждане. В тази бинарна среда, копието и оригиналът са напълно идентични. Най-голямото предимство на Интернет, бързото и евтино разпространение до милиони потребители се превърна и в най-сериозния проблем при закрилата на съдържанието от неправомерно копиране и използване. Традиционните средства за правна закрила в офлайн условия намериха приложение в някои сфери на защита, но в други се оказаха неадекватни на онлайн съществуването на продуктите на ИС.
Авторски права
Законът за авторското право и сродните му права защитава оригиналните произведения от неправомерно копиране, промени и разпространие. Не са необходими каквито и да е формалности, за влизането в действие на авторскоправната закрила; самото създаване на произведението поражда за нейния автор значителни права. Поставянето на видно място на символа за авторски права (©) и кратък текст за името на притежателя им дава ясна индикация, че произведението се ползва със закрила от закона. Тази закрила има различна времева защита в зависимост от вида на съответния обект на авторски права. Например литературните произведения са защитени за период от 70 години след смъртта на автора, докато базите данни се ползват с 15 годишна закрила. В страните от ЕС компютърните програми се закрилят от авторското право като литературни произведения (Директива 91/250/ЕИО).
Предизвикателствата, които поставя използването на световната мрежа за публикуване на защитено с авторски права съдържание са свързани от една страна с невъзможността за ефективен контрол върху неразрешеното копиране и използване на това съдържание, от друга с нагласите на Интернет общността за свобода при използването на това съдържание. Постоянно нараства броят на исковете за нарушени авторски права на съдържание в Интернет като най-активни са софтуерните компании и издателите на музика и филми.
Търговски марки
Законът за марките и географските означения защитава използваните от едно лице думи, имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стока или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци, с които отличава своите стоки и услуги от тези на други лица. Правото върху търговска марка възниква с нейната регистрация от датата на подаване на заявление за регистрация в Патентното ведомство. Регистрираната търговска марка трябва да се подновява на всеки 10 години. Регистрацията на марка в българското Патентно ведомство поражда права за притежателя й само върху територията на страната. За придобиване на права върху марката в други страни е необходимо подаване на заявление за международна регистрация с посочване на избраните страни или за Общностна търговска марка, която дава закрила на територията на ЕС.
Наложилата се практика за използване на търговски марки в Интернет като имена на домейни създаде нов вид спорове между притежателите на търговски марки и регистрантите на домейни, т.нар. колизия на търговски марки с домейн имена. Съдебната процедура има своята алтернатива с отнасянето на спора пред някоя от акредитираните от ICANN (Internet Corporation For Assigned Names And Numbers) организации, които разглеждат тези спорове по утвърдени от нея правила под името Единна политика за разрешаване на спорове за имена на домейни (Uniform Domain Name Dispute Resolutions Policy) и Правила към единната политика за разрешаване на спорове за имена на домейни (Rules for Uniform Domain Name Dispute Resolution Policy). Процедурата може да завърши с отсъждане в полза на притежателя на ТМ и трансфер на спорния домейн към него като за целта жалбоподателят е доказал кумулативното наличие на обстоятелствата, че спорното име на домейн е идентично или достатъчно сходно с притежаваната от него търговска марка; че лицето регистрирало този домейн няма право или легитимен интерес от използването му и че домейна е регистриран и се използва недобросъвестно. Ако доказването на изброените предпоставки не е успешно, органът отсъжда в полза на регистранта, който запазава правата си върху домейна.
Патенти
Законът за патентите и регистрацията на полезни модели закриля изобретенията от всички области на техниката, които са нови, имат изобретателска стъпка и са промишлено приложими. Право да подаде заявление за регистрация на патент има изобретателят, както и други лица, посочени изрично в закона. Срокът на действие на патента е двадесет години от датата на подаване на заявката в Патентното ведомство. Поддържането на неговото действие изисква заплащане на ежегодни патентни такси. Българските изобретатели имат право да получат патентна закрила в други страни чрез подаване на заявка за Европейски патент или международна заявка пред Световната организация по интелектуална собственост или директно в патентното ведомство на конкретната страна, в която се търси патентна защита. Следвайки принципите на европейското законодателство, българският закон изрично изключва компютърните програми от патентна закрила. Този принцип има изключения, когато се търси патентна закрила на компютърна програма, когато:
Изобретението, в което е инкорпорирана компютърната програма отговаря на критериите за патентоспособност.
Закрила на изобретение и иновативни идеи може да се постигне и чрез т.нар. „защитно публикуване”, което е алтернатива на патентната защита като поставя бариера пред конкурентите да получат патент за същото изобретение и дава свобода на изобретателя да използва свободно изобретението. Чрез публикуването на новаторските идеи в обществен домейн (ip.com и др.), техният автор легално заявява съществуването на своята идея, прилагайки на практика утвърдения в патентната защита способ „предимство на първия”.
Закрила на търговска тайна
Ценната информация, с която разполага една компания и която не е известна на конкурентите може да бъде защитена с различни средства. Когато авторскоправната или патентната закрила са неприложими или неефективни като способи за закрила, тази информация може да бъде защитена чрез опазването й като търговска тайна и ограничаване достъпа на конкуренти до нея. Законът за защита на конкуренцията определя като търговска тайна “ факти, информация, решения и данни, свързани с бизнес, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки.” Същият закон забранява узнаването, използването и разпространението на тази информация в протоворечие с добросъвестната търговска практика. Търговската тайна се закриля от закона при едновременното наличие на следните предпоставки:
Притежателят е положил всички разумни усилия за нейното опазване в тайна;
Информацията е узната по нечестен начин.
Ключовият момент в закрилата на търговската тайна е класифицирането на информацията, която представлява търговска тайна като секретна, осигуряване на контролиран достъп до тази информация на оторозириани служители и осигураване на технически средства за адекватна и надеждна защита на информацията. Изпращането на електронна поща с поверителна информация от служители, използването на социалните мрежи за споделяне на служебна информация, незаконен достъп (hacking) на фирмени сървъри със секретна информация са сред най-честите нарушения, осъществени в Интернет за неправомерен достъп, узнаване и разпространение на търговска тайна.
Интернет технологиите засегнаха в различна степен и по различен начин всяка една сфера от правото на интелектуална собственост. До каква степен традиционните способи за закрила на интелектуалната собственост в Интернет ще бъдат повлияни от новите концепции за „добросъвестно използване” и свободните лицензии не можем да предвидим.
Задачата на правото е да намери нужния баланс между правата на индивида и обществения интерес.